В продължение на три дни, между 25 и 27 април, в залите на Българския културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена представители на 35 училища с преподаване на български език в чужбина дискутирахме по въпроси, свързани с проблемите за качественото изучаване на българския език в чужбина. Конференцията се организира от Министерството на образованието и науката на Република България и Асоциацията на българските училища в чужбина, с любезното съдействие на посолството на Република България, Българския културен институт „Дом Витгенщайн” и Българо-австрийското училище „Св.св.Кирил и Методий” във Виена, Австрия.
В Конференцията участваха министърът на образованието и науката на Република България проф. Анелия Клисарова и представители на български държавни институции, посланикът на Република България в Австрия н.пр. Елена Шекерлетова, ръководители и преподаватели от над 35 български училища в Европа и Америка, представители на неправителствени организации, на академични центрове от България и чужбина и журналисти.
Конференцията имаше за цел да обсъди образователната политика за българите в чужбина и перспективите за развитие, да дискутира актуални въпроси, посветени на изучаването на българския език в чужбина и да разгледа различни аспекти, свързани с динамиката в преподаването, разпространението и функционирането на българския език в чуждоезикова среда.
ДЕН ПЪРВИ
В навечерието на откриването на конференцията бяхме поканени на открит урок във втори клас в Българо-австрийското училище във Виена „Св.Св.Кирил и Методий“-училище с традиции,открито преди 20 години и наброяващо повече от 220 ученика.
Децата посещават всеки следобяд учебните занятия /тъй като в австийското училище свършват в 14 часа/,които са структурирани по класове и учебни предмети-3 часа български език и литература,1 час роден край или Човекът и обществото.Нямат ателие по народни песни и танци,тъй като с това се занимават учителките им,отделяйки малко време в края на учебния ден.
Темата на урока-„Видове изречения по цел на изказване“
Констатация-класът се състои от 13 деца,децата владеят перфектно български език,учебният материал е представен като в редовно българско училище,т.е българският език за децата е роден,а не чужд,няма непознати думи,няма различни нива.
От името на нашето училище подарихме и прочетохме поздравително писмо,в което изразихме благодарността си за поканата за участие в конференцията и си пожелахме ръка за ръка да работим за съхраняването на онези високи идеали, които нашите деди са отстоявали с цената на труд, усилия, жертвеност и които прекосяват пространството и времето, за да изпълват живота на потомците със светлина и смисъл.
Полезна за нас беше и дискусията,която проведохме с учителките от българо-австрийското училище по проблеми,които ни съпътстват в ежедневната ни работа и обменихме добри практики в обучението по български език и литература,роден край и човекът и обществото.
ДЕН ВТОРИ
Директорката на българското училище във Виена, Ирина Владикова в своя доклад „Българският език-роден или чужд“ формира три групи деца,които съществуват в неделните училища-1 гр.-деца,за които роден език е българския,2 гр.-двуезични-говорят и двата езика /български и езика на страната,в която живеят/ и 3 гр.-деца,за които българския език е чужд език.Тя спомена също за синхронизирани изисквания за учебни програми и заяви,че започва изготвянето на нови учебници и учебни помагала за българските неделни училища в чужбина /в групата по бълг.език 1-4 клас е включена и Пламена Ерон/.
Държавата започва да разработва за първи път и стандарти за владеене на български език от европейската езикова рамка. Такива в момента има за всички езици - от А1 до С2. Подобни изпити се полагат например за английски език, както и за немски в Гьоте институт. За България обаче такива стандарти до момента не са разработени.
Експертът от МОН Наталия Михалевска поясни, че по този начин изпити за владеене на български могат да държат не само децата, а и по-възрастните емигранти. "Ако един 25-годишен българин в чужбина положи изпит по български език и му се признае втори клас, това няма да му послужи за нищо. Ако обаче му бъде признато примерно ниво А1, той ще знае докъде е стигнал и какво още трябва да усвои, за да стигне до следващите нива", поясни тя.
В момента в съботно-неделните ни училища,176 на брой, учат над 15 000 българчета. Просветният министър Анелия Клисарова заяви, че иска да се срещне с техните главни учители, да чуе проблемите им и да намерят начин да ги разрешат заедно. Тя подари на асоциацията "Записки по българските въстания", а на дома "Витгенщайн", където се провеждаше срещата - "1000 причини да се гордеем, че сме българи".
Вечерта,след конферентния ден,всички участници бяха поканени на прием в резиденцията на посланика на Република България в Република Австрия- Н.Пр.Елена Шекерлетова,където успяхме да разговаряме с Министъра на образованието д-р Анелия Клисарова и ѝ разказахме за нашето училище.
ДЕН ТРЕТИ
Гост на конференцията беше и Александър Трингов-началник на отдел в дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“ в МОН.Той разказа за Адаптираните учебни програми по български език и литература,създадени през 2009 г.,които са съобразени с рамковите изисквания,с учебното съдържание,с овладяване на родния език и с четирите комуникативни акта-четене,писане,овладяване и говорене.За съжаление тези програми не са съобразени с това,че за повече от децата в училищата зад граница българският език се учи като чужд.Поради тази причина тези програми ще бъдат променени.
Интересен се оказа доклада на Ваня Налбантова – учител в българското неделно училище „Джон Атанасов“ в Чикаго,САЩ за „Ролята на мултимедията в уроците по родни предмети зад граница“.Той беше мултимедиен и показваше различни моменти от уроци,театралното ателие,презентации от ученици и интерактивно предаване на урока от учителя,където учениците получаваха урока директно на собсвените си телефони и таблети.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
В последният конферентен ден Лазар Додев-директор на дирекция „Организация,контроли инспектиране“ в МОН обобщи предложенията от дискусиите и приехме карта за реализация на решенията от конференцията,основните точки в която бяха:
- новите методики в преподаването на български език в чуждоезикова среда;
- предизвикателствата и успешните практики в различните образователни системи;
- създаването на адаптирани програми, учебници и учебни помагала за училищата в чужбина;
- въвеждането на електронно обучение по български език, история и география на България за училищата в чужбина;
- въпросът за включването на българския език като матуритетен предмет в чуждите образователни програми на страните от Европейския съюз, САЩ и др.
Горди сме, че в настоящата конференция взехме участие в различни дискусии,направихме промоция на училището ни пред австрийските институции, пред експертите от МОН, пред просветния ни министър Анелия Клисарова, направихме връзка и обменихме практики с учители и директори от всички точки на света, което пък ни дава възможност за нови бъдещи срещи и контакти с учениците от българските училища зад граница. Участието ни в конференцията ни дава възможност и за участие в европейските образователни програми за развитие.
Всички участници в конференцията получиха рекламни брошури на нашето училище, а експертите от МОН - сувенир с Айфеловата кула- символът на Франция.
Беше определена и темата на следващата конференция „Обучението по български език като чужд език“ ,която ще се проведе през лятото в София.
Париж - Виена,
Пламена Ерон- Училищен Ръководител
